Финансиране на климата: Мерц е критикуван – Германия си губи думата!

Финансиране на климата: Мерц е критикуван – Германия си губи думата!

Международната климатична криза изисква спешност, но Германия не отговаря на очакванията в областта на финансирането на климата. На подготвителната среща на върха за климатичната конференция в Белем канцлерът Фридрих Мерц (ХДС) не предостави конкретни цифри за финансовите вноски за мерките за опазване на климата. Силен сигнал изглеждаше различно, тъй като Merz не успя да поеме обвързващи ангажименти към Tropical Forest Forever Facility (TFFF) и глобалното финансиране на климата, като напр. fr.de докладвани. Тук се намесва Грийнпийс и критикува пропуснатата възможност да даде силен стартов сигнал за предстоящите преговори с ясен финансов ангажимент.

Амбициозните цели на Германия в областта на климата, които бяха формулирани на срещата на върха на Г-7 през 2021 г. под ръководството на Ангела Меркел, предвиждат годишно финансиране на климата от около шест милиарда евро. Настоящите оценки от инициативата „Германско финансиране на климата“ обаче показват, че тези средства няма да надхвърлят 5,3 милиарда евро през 2023 г. и са намалени до максимум пет милиарда евро за 2026 г. Ян Ковалциг от Oxfam изразява опасения, че подобно намаление може да застраши доверието между развитите и страните с ниски доходи.

Опазването на климата като борба с бедността

Федералният министър на развитието Reem Alabali Radovan (SPD) подчертава, че опазването на климата е тясно свързано с борбата срещу бедността. Ефектите от изменението на климата са особено опустошителни за по-бедното население, както се вижда от щетите, причинени от урагана Мелиса. Според нея инвестициите във възобновяеми енергийни източници могат не само да осигурят икономически просперитет, но и да укрепят конкурентоспособността на Германия.

Ситуацията е не само национално предизвикателство, но и се вписва в международния контекст. Според Парижкото споразумение повишаването на глобалната температура трябва да бъде ограничено до под 2°C, като целта е да не надвишава 1,5°C, ако е възможно. Това изисква всеобхватни мерки за адаптиране и укрепване на устойчивостта към последиците от изменението на климата. Според Инициативата за климатична политика, около 8000 милиарда долара годишни инвестиции са необходими за опазване на климата до 2030 г. Голяма част от тези пари трябва да бъдат набрани от развиващите се и нововъзникващите страни, които често имат много малко собствени ресурси.

Изграждане или загуба на доверие?

Обещанията на индустриализираните страни да подкрепят финансово развиващите се и нововъзникващите страни идват от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата от 1992 г. и член 9 от Парижкото споразумение. Още през 2009 г. на конференцията за климата в Копенхаген беше определена финансова цел от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., която беше удължена в Париж през 2015 г. до 2025 г. Въпреки това тази цел не беше постигната до 2022 г., което сериозно засегна доверието в международното финансиране на климата в тези страни. „Новата колективна количествена цел“ (NCQG) в момента се договаря на конференцията за климата през 2024 г. в Баку (COP 29), която има за цел да удвои плащанията до 300 милиарда долара годишно до 2035 г.

Времето изтича и експерти като Мартин Кайзер от Грийнпийс изискват ясни финансови ангажименти от Мерц до момента на конференцията. В противен случай Германия може да застраши международната си репутация на надежден партньор в опазването на климата. В съответствие със стратегията на ЕС за устойчиво финансиране, която има за цел да насочи средства към по-екологични проекти, курсът трябва да бъде определен сега.