ЕС постигна съгласие по климатичната цел 2040: Готови ли сме за промяна?
Държавите от ЕС се споразумяват за климатичните цели за 2040 г., намаляват парниковите газове с 90% и решават за изключения. Световната конференция за климата започва на 10 ноември.

ЕС постигна съгласие по климатичната цел 2040: Готови ли сме за промяна?
Дискусията за опазване на климата в Европейския съюз навлиза в следващия кръг. На 6 ноември 2025 г. държавите от ЕС се споразумяха за нова климатична цел за 2040 г., която ще формира основата за бъдещи усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. Тази цел предвижда намаляване на емисиите с 90 процента до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г., въпреки че до 5 процентни пункта могат да бъдат отчетени чрез закупуване на климатични кредити в трети страни до 2031 г., което означава, че ефективното намаление на емисиите в ЕС ще бъде 85 процента. Основата за това споразумение беше положена точно преди голямата глобална конференция за климата, която започва на 10 ноември в Бразилия, така че ЕС е под натиск да дефинира ясно и да придвижи целите си. Nachrichtenleicht съобщава, че Европейската комисия първоначално е призовала за по-строги мерки, но те са били посрещнати със съпротива.
Централен елемент от споразумението са отложените нови правила за сгради и движение, които ще бъдат отложени с една година. Освен това страните от ЕС не трябва да бъдат задължавани сами да постигат пълните 90 процента. Вместо това има възможност за финансиране на проекти за опазване на климата в чужбина, които могат да включват инсталиране на системи за вятърна и слънчева енергия, както и проекти за повторно залесяване в страни като Африка или Азия. Еколозите обаче изразиха загриженост, тъй като подобни проекти не винаги се считат за екологични и могат да бъдат трудни за проверка. Промишлеността в ЕС, от друга страна, вижда новите климатични цели като първа стъпка към балансиране между опазването на околната среда и икономическите интереси.
Предизвикателства и реакции
Споразумението не беше постигнато с лека ръка, като някои страни от ЕС изразиха загриженост относно нарастващите разходи за гориво и отопление, които потенциално могат да доведат до новите климатични цели. Тази дискусия доведе до известно ниво на подкрепа за споразумението, но гледната точка в рамките на ЕС остава разделена. Някои страни, включително Холандия, Испания и Швеция, призовават за по-амбициозни цели за климата и настояват за повече дялове от кредити за климата от трети страни за компенсиране на емисиите. Преговорите все още не са приключили, тъй като Европейският парламент също трябва да коментира тази климатична цел за 2040 г.
Търговията с емисии за транспортния и строителния сектор няма да започне преди 2028 г., което ще даде време на страните да се адаптират към новите изисквания. Решенията отразяват компромис, който отчита както екологичните, така и икономическите предизвикателства, които държавите-членки на ЕС в момента трябва да преодолеят. Като се има предвид това развитие, остава да се види дали новата цел ще има въздействие или ще продължат да преобладават скептицизмът и исканията за по-амбициозни мерки.
Остава вълнуващо как различните участници в ЕС ще се адаптират към тези нови климатични цели. Едно нещо е сигурно: натискът върху държавите-членки и особено върху германските политици да постигнат амбициозни цели за климата до 2040 г. е огромен. Tagesschau обобщава, че все още ще има предизвикателства по отношение на изпълнението и мониторинга на поставените цели, докато всички гледаме резултатите от Световната конференция за климата в Бразилия.