Изменението на климата: 10 години от Парижкото споразумение и тревожните резултати!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Статията подчертава предизвикателствата на изменението на климата десет години след Парижкото споразумение: нарастващи емисии, последствия и възможни решения.

Der Artikel beleuchtet die Herausforderungen des Klimawandels zehn Jahre nach dem Pariser Abkommen: steigende Emissionen, Folgen und Lösungsansätze.
Статията подчертава предизвикателствата на изменението на климата десет години след Парижкото споразумение: нарастващи емисии, последствия и възможни решения.

Изменението на климата: 10 години от Парижкото споразумение и тревожните резултати!

На 11 ноември 2025 г. поглеждаме назад към решаващото десетилетие от влизането в сила на Парижкото споразумение. През 2015 г. почти 200 нации се съгласиха с този обвързващ договор на конференцията на ООН за климата COP21 за ограничаване на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий, в идеалния случай под 1,5 градуса по Целзий. Но реалността е отрезвяваща.

Учените категорично предупреждават, че сме на път да надхвърлим границата от 1,5 градуса, което може да има „опустошителни последици“. През последното десетилетие преживяхме най-топлото десетилетие в историята, като 2024 г. се смята за най-горещата година. Въпреки нарастването на възобновяемата енергия, която сега представлява 40 процента от световното електричество, глобалните температури продължават да се повишават, тъй като страните се придържат към изкопаемите горива, което води до тревожни увеличения на въглеродните емисии.

Климатичната криза и последиците от нея

Статистиката е брутална. Приблизително 304 милиарда долара икономически загуби бяха причинени от екстремни горещини в световен мащаб миналата година. Освен това всяка минута умира по един човек заради покачващите се температури. Замърсяването на въздуха, причинено основно от изкопаемите горива, отнема около 2,5 милиона живота годишно. През 2023 г. емисиите на парникови газове достигнаха рекордните 65 процента над нивата от 1990 г., подсилени от рязкото увеличение, особено при въглищата, нефта и газа, с 53,2 гигатона CO2 еквивалент.

По-внимателен поглед показва, че две трети от тези емисии идват само от осем икономики: Китай, САЩ, ЕС, Индия, Русия, Индонезия, Бразилия и Япония. Обнадеждаващ обаче е фактът, че само ЕС и Япония са намалили годишните си емисии спрямо 2023 г.

Възобновяемите енергии във възход

Една ярка точка е напредъкът в областта на възобновяемите енергийни източници. Слънчевата и вятърната енергия ще изместят въглищата в производството на електроенергия за първи път през 2025 г. Китай увеличи впечатляващо слънчевия си капацитет, достигайки повече от един терават през юни 2025 г. - десет пъти повече, отколкото през 2017 г. Делът на електрическите превозни средства в продажбите на автомобили също се е увеличил от около 1 процент до почти 25 процента през последното десетилетие.

Въпреки това увеличаването на публичното финансиране за изкопаеми горива, което сега е нараснало до 1,6 трилиона долара годишно, не допринася за положителния обрат. Експертите предупреждават, че настоящите мерки за опазване на климата не са достатъчни за постигане на амбициозните цели на Парижкото споразумение. Прогнозите сочат възможно глобално затопляне от 2,1 до 3,9 градуса по Целзий до 2100 г. Това може да доведе до средно 57 допълнителни смъртоносни горещини на година.

Преди предстоящата COP30 в Бразилия, експерти и активисти призовават за ускоряване на целите за климата и намаляването на емисиите. Ситуацията е спешна и изисква решителни действия за трансформиране на глобалната икономика, за да бъде щадяща климата и да отговаря на изискванията на Парижкото споразумение.