Военните разходи експлодират: опазването на климата е в опасност!

Военните разходи експлодират: опазването на климата е в опасност!

Дискусията за увеличаване на военните разходи на Германия до 5 процента от брутния вътрешен продукт е в разгара си. Това решение, което ще заеме над 40 процента от федералния бюджет, беше остро критикувано от експерти като Михаел Мюлер, федерален председател на „Приятелите на природата на Германия“. Настоящият дебат за милитаризацията на политиката показва, че е настъпила промяна в общественото мнение, която се е случила без широк дискурс. Мюлер посочва, че идеологията, че мир може да бъде постигнат само с военна сила, е нараснала през последните две десетилетия и че събитията около войната в Украйна по-специално могат да се разглеждат като движеща сила. Критиците се оплакват, че НАТО и ЕС все още не са представили сериозен мирен план, което води Европа в задънена улица по отношение на мира и разведряването.

Повтарящата се идея за „готовност за война“, която става все по-приета, е в рязък контраст с предизвикателствата на опазването на климата. Потенциалните последици от тази стратегия за милитаризация са тревожни: експертите предупреждават, че увеличаването на военните разходи може да струва до 300 милиарда евро годишно, а драматични икономии и съкращения се очакват в други области. В този контекст активната социално-екологична трансформация, която е централна за борбата с изменението на климата, може да бъде изложена на риск, пренебрегвайки защитата на земята и климатичната система.

Връзка между опазването на климата и разходите за оръжие

Настоящо проучване на Института за световна икономика в Кил разглежда връзката между инвестициите за опазване на климата и разходите за отбрана в Европа. Анализът установява, че за всяко евро, което не е инвестирано в петрол, 37 цента по-малко могат да бъдат похарчени за отбрана. Съавторът Joschka Wanner подчертава, че провалите в опазването на климата имат геополитически разходи, които често се пренебрегват. Това показва ясен конфликт между сигурността и климатичната политика, който често не се обсъжда достатъчно публично.

Друг тревожен аспект е, че войната срещу Украйна, частично финансирана от приходите от износа на руски петрол, е тясно свързана с европейския внос на петрол и неговото въздействие върху цените на петрола и държавните приходи. Мерки като цена на CO2 от най-малко 60 евро или данък върху петрола от 37 процента могат не само да послужат за защита на климата, но и да намалят разходите за отбрана. Избягването на петрола може да спести до 104 милиарда евро годишно от разходите за отбрана в Европа.

Тенденции в глобалните военни разходи

Глобалните военни разходи се увеличиха бързо през последните години. Според Scientists for Global Responsibility това е достигнало 2,7 трилиона долара през 2024 г., най-високото ниво от края на Студената война. НАТО също така планира допълнително да увеличи основните военни разходи, като в негови ръце ще попаднат около 55 процента от световните военни разходи. Тези разходи са не само тежест за публичната хазна, но и допринасят значително за глобалните емисии на CO2; въглеродният отпечатък на армията се оценява на около 5,5 процента от глобалните емисии.

Учените предупреждават, че продължаващото увеличаване на военните разходи може да застраши постигането на климатичните цели, особено целта от 1,5 градуса, поставена в Париж. Съществува спешна нужда от действия както за преглед на разходите за оръжия, така и за повече съсредоточаване върху мирни решения и дипломация. Това е единственият начин да се осигури устойчиво и мирно бъдеще, което също така посреща предизвикателствата на изменението на климата.

Като цяло се наблюдава тревожна тенденция, която застрашава не само националната и европейската сигурност, но и екологичните амбиции на обществото. Сега трябва да се насочи курсът към установяване на равен диалог между проблемите на сигурността и опазването на климата.