COP30 в Бразилия: Целите на Европа за климата са в криза!
Световна климатична конференция COP30 в Бразилия: Фокус върху настоящите предизвикателства и решения за глобалната защита на климата.

COP30 в Бразилия: Целите на Европа за климата са в криза!
Под натиска на глобалните предизвикателства светът се събира за нашумялата тези дни 30-та Световна конференция за климата COP30 в Бразилия. [ZDF] съобщава, че конференцията може да определи решителен курс за международна защита на климата, докато геополитическата рамка се променя бързо. Традиционните участници в политиката за климата, като САЩ и Европа, все повече губят влияние и са изправени пред нови предизвикателства.
Със САЩ под ръководството на Джо Байдън, които стартираха програма за финансиране на милиарди долари за инициативи за опазване на климата, вътрешни признаци сочат промяна. Но остава сянката на администрацията на Тръмп, която се оттегли от действията в областта на климата и премахна видимостта на термина „промяна на климата“ от официалните документи. В резултат на това има тревожна ерозия на националните и международни ангажименти за борба с изменението на климата.
Ролята на Европа в опазването на климата
Ситуацията в Европа е не по-малко предизвикателна. Според [Engineer] съществува вътрешно напрежение около Зелената сделка, която все повече се атакува от консервативните сили в Европейския парламент. Това се изразява, наред с други неща, в призиви за увеличаване на безплатните права на замърсяване за индустрията. Германия и Франция по-специално искат да отложат изпълнението на ключовите климатични цели - стъпка, която може да навреди на климатичната политика на континента.
На COP30 държавите от ЕС ще поискат амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г., въпреки че това ще бъде само частично подкрепено от международни споразумения. Крайният срок за представяне на нови национални приноси за климата (NDC) до 2035 г. беше пропуснат от две трети от страните, подписали Парижкото споразумение, включително ЕС. Тези провали повдигат въпроси относно напредъка, който Никлас Хьоне от Новия климатичен институт вижда, но вижда като слаб във възприемането на официалните ангажименти.
Глобални перспективи и предизвикателства
Във време, когато САЩ все повече се оттеглят от опазването на климата, политиката за климата все повече преминава в светлината на прожекторите на политиката за сигурност. Федералният външен министър Йохан Вадефюл подчертава важността на това политическо измерение като необходим дипломатически инструмент. Той също така подчертава необходимостта от запазване на конкурентоспособността и технологичното лидерство на Германия, за да се постигне климатична неутралност до 2045 г.
Китай, от друга страна, се представя като важен играч в областта на възобновяемите енергии. Над 80% от слънчевите клетки и 75% от батериите на пазара вече идват от Китай, което поставя истински конкурентни предизвикателства за европейските автомобилни компании. Разширяването на фотоволтаиците и вятърната енергия продължава да се насърчава, което влияе върху глобалните технологични промени и нашите собствени икономически амбиции.
COP30 се разглежда от преговарящите както в Белем, така и в международен план като възможност за формулиране на нови обвързващи ангажименти. Докато се изразяват надежди за напредък - особено от Артур Рунге-Мецгер и Каролин Фридеман - остава опасността икономическите интереси да се намесят като забавящ фактор в дебата за климата.
Като цяло настоящата динамика в международната защита на климата показва, че всички нации са призвани да поемат отговорност и да продължат диалога за необходимите мерки. Шумът около климатичните цели, изпълнението и технологичните иновации остава вълнуващ и остава да видим дали и как ще бъдат направени разпоредби за бъдещите поколения.