Климатичната криза застрашава мира: германската армия е на фокус!
Защитата на климата е от решаващо значение: военното натрупване увеличава емисиите и конфликтите. Как климатичната криза застрашава мира.

Климатичната криза застрашава мира: германската армия е на фокус!
Климатичната криза вече не е сценарий за далечна заплаха, а представлява неотложна реалност, която застрашава сигурността в световен мащаб до неизвестна досега степен. Според Приятелите на природата е ясно, че нарастващият брой слаби и крехки държави води не само до социални разделения, но и до ожесточени борби за разпределение и възможни конфликти. Провалът на защитата на климата не оставя нищо желано по отношение на яснотата: опасността светът да бъде потопен в климатични войни в бъдеще е твърде реална.
Военните разходи в Германия в момента достигат пет процента от брутния вътрешен продукт, което съответства на 220 милиарда евро. Прогнозите показват, че тези разходи могат да нараснат до около 250 милиарда евро след няколко години. По ирония на съдбата тези средства се мобилизират във време, когато геополитиката все повече се оформя от заплахи, свързани с климата. Тъй като вечната замръзналост се топи или природните бедствия се увеличават, последствията от климатичната криза са географски несправедливо разпределени, увеличавайки вероятността от насилствени конфликти между богатите и силно засегнатите региони.
Изменението на климата като военна дилема
Друг тревожен момент е, че самият военен сектор е един от най-големите участници в емисиите на CO₂. Според оценките военните отделят около 5,5 процента от всички глобални емисии на CO₂. Изследователят на климата и сигурността Ханс Холцингер подчертава, че военните доклади за емисиите на парникови газове до голяма степен страдат от секретност. НАТО, например, емитира почти 200 милиона тона CO₂ през 2021 г. и този брой може да нарасне до почти 300 милиона тона годишно до края на десетилетието.
Тъй като оръжейните проекти и споразуменията за военно сътрудничество продължават да придобиват значение, това често ще става за сметка на околната среда. Плановете на ЕС за отбранителен суверенитет с бюджет от 800 милиарда евро биха могли да генерират само около 150 милиона тона CO₂e. Това съответства на годишните емисии на Холандия или комбинираните емисии на Австрия, Ирландия и Финландия.
Разпределение на ресурсите и бъдещи конфликти
Неравномерното разпределение на въздействията от изменението на климата допринася за незначителен риск от увеличаване на вътрешните конфликти. По-малко устойчивите региони, особено в Африка, са особено изложени на риск. Изменението на климата застрашава поминъка на 1,6 милиарда души в Африка – група, която представлява само четири процента от глобалните емисии на CO₂. Тези динамични промени обаче създават напрежение и бежански движения, които засягат сигурността не само в засегнатите страни, но и в големите икономически нации като Германия.
Мюнхенската конференция по сигурността има въпроса за изменението на климата в своя дневен ред от няколко години и по този начин показва нарастващото геополитическо значение на климатичните развития. С 80 процента от мироопазващия персонал на ООН, разположен в страни, силно засегнати от изменението на климата, тясната връзка между действията в областта на климата и глобалната сигурност става все по-ясна. Необходимостта от намиране на интегрирани мерки за справяне с тези предизвикателства е от съществено значение за успешното изпълнение както на хуманитарните програми, така и на програмите за сигурност.
В свят, характеризиращ се с постоянни кризи, едно нещо остава ясно: силното взаимодействие между климата и конфликтите има решаващо влияние върху международната политика. Преосмислянето на политиката за сигурност и климат е от съществено значение, за да се хармонизират мирът и устойчивостта, както уместно описва историкът на околната среда Верена Винивартер: „Няма мир без устойчивост. Няма устойчивост без мир.“ Но пътят дотам е пълен с препятствия и изисква глобални усилия и по-добро управление на ресурсите.